сряда, 12 юли 2017 г.

Таратор в два варианта - Tarator ( Bulgarian summer cold soup with yogurt, cucumber and dill) - two ways


Както обещах следващата рецепта ще е с малко калории. Приготвих по два начина - вегетариански, традиционен с кисело мляко и веган- със слънчогледови кълнове. Останалите съставки са традиционните - краставици и копър. Добавих и тученица, може би за някои хора- е нова и непозната.
За тученицата съм писала тук и тук  и тук.
Ето я. Огромен наръч хрупкава, искрящо зелена, свежа, органична :), екологична :), био:) тученица!


Няма нищо общо с градинска/ полска/ фелдсалата -от немски Feldsalat (Valerianella). В търговските вериги  в самото начало, когато започнаха да зареждат пишеха на етикетите - тученица. Надписите са коригирани и вече пише градинска/полска салата. Може би това е една от причините  много хора да мислят, че двете растения са еднакви и че консумират тученица. И двете растения са хрупкави. Тученицата има лек, много приятен кисел вкус. За полезните и качества ще срещнете много информация. И понеже започнах с калории, в 100 г в тученицата са 16 ккал. В 100 г краставица - 10 ккал

Да се върна към тараторите. И двата са много вкусни и разхлаждащи, бих казала и засищащи в летните жеги. Както и да ги приготвите трябва да бъдат поднесени студени. Може да охладите продуктите предварително или готовият таратор да бъде  поставен в хладилник или да използвате лед при приготвянето. Както и да приготвите, ключовата дума е студено!

Количествата, които използвате са ориентировъчни, според вашия вкус и налични и предпочитани продукти - масленост на млякото, сорт краставици, добавянето или не на чесън, сол, добавяне или не на зехтин или друго растително олио. Обикновено вечер, сред съмишленици приготвям с чесън. През деня, когато се очакват социални контакти пропускам тази важна съставка. Украсяването с цветове от копър и пореч също е въпрос на предпочитания и наличности. Поречът има вкус на краставица. Написала съм продуктите, които съм използвала аз и за да има все пак някаква рецепта ги измервах.:)


Вегетариански начин:

* 200 г българско кисело мляко
* 200 -250 г краставици
* 5- 10 стръка пресен копър
* 5- 10 стръка тученица
* 1/4 ч.л. хималайска сол ( дори да обичате безсолно, както мен, през лятото се губят соли, така че добавете на вкус)
* 1-2 с.л. покълнали слънчогледови семена (сложих вместо обикновеното олио)
* цветове копър, цветове пореч, по желание
* скилидка чесън, по желание

Всички съставки без цветовете се блендират. Тараторът се охлажда или се сервира с лед. По желание украсете с цветове от копър, пореч. Това е бързият вариант. Прилича на смути и може да се  сервира в чаша , както съм показала тук



По-бавният, но предпочитан вариант от много хора е краставицата да се нареже на кубчета, копърът на ситно и да се добавят към гладко разбитото мляко, сол и олио или зехтин. Най-отгоре се поръсва със смлени орехи. Не е задължително, но е вкусно.  Поднася се с лъжица. Много често към млякото се добавя и студена вода.  За мен е идеално и без добавена вода.

Веган, суров вариант:

* 100 г покълнали слънчогледови семена
* 200 г краставица
* 150- 200 мл вода
* лимонов сок на вкус ( може да се пропусне, но ще ви липсва свежия кисел вкус на киселото мляко)
* 1/4 ч.л. хималайска сол
* 10-15 стръка копър
* 10-15 стръка тученица
* скилидка чесън по желание
* цветове копър, цветове пореч, по желание

Всички съставки без цветовете се блендират. Тараторът се охлажда или се сервира с лед. По желание украсете с цветове от копър, пореч. Това е бързият вариант. Прилича на смути и може да се  сервира в чаша . Ако искате да дъвчете и да усещате текстурата на продуктите, блендирайте слънчогледовите семена, солта, лимоновия сок и водата. Нарежете останалите продукти и добавете към "млякото". Сервирайте охладен с лъжица.


По-тъмния, леко кремав цвят на веган таратора се дължи на пасираните слънчогледови поници/кълнове. Вкусът  е много приятен, не е необходимо добавянето на други ядки и олио. Опитайте  и не забравяйте - студен!



вторник, 11 юли 2017 г.

Боровинкова торта с лимонов крем - Blueberry Lemon Curd Summer Cake


Колкото и да обичам и предпочитам плодовете пресни ми се иска, дори и без повод да приготвя вкусен сладкиш. С повод или без, уморена от жегите се прибирам у дома на хладно и тъй или инак приготвям нещо за хапване, между другото и една бърза лятна торта. Приятно е да поседнеш в градината или на терасата с чаша студена лимонада и да си доставиш малко сладко удоволствие с парче плодова торта. Не е диетична, и ако броите калории за да ви е чиста съвестта бързо премисляте колко сте изгорили- в градината, у дома, колко километра сте извървели в планината или преплували в морето, ако пък не сте, утре ще се потрудите повече :)


Продукти:

Блат

* 5 яйца
* 3/4 ч.ч. олио
* 150 г захар
* 2 ч.ч. брашно
* 1 ч.л. бакпулвер
* 1/4 ч.л. сода
* кората от един лимон
* щипка сол

боровинков сос

* 200 г боровинки
* сок от половин лимон
* 1 с.л. мед или агаве/кленов сироп или 5-6 капки стевиа,
* 1 ч.л. смлени ванилови шушулки

маскарпоне крем

* 450 г маскарпоне
* 1 ч.ч. млечна сметана

лимонов крем

* 100 мл лимонов сок
* кората на два лимона
* 5 големи яйчни жълтъка
* 80 г захар
* 100 г студено масло

Освен това:

* 450 г боровинки
* 100 г къпини
* ядливи диви цветя - за  финиширане на тортата, излишно е да казвам, че не трябва да са третирани и да са събрани от чисти места



Приготвяне:

Първо се приготвя лимоновият крем, може и предния ден или да използвате замразен, ако имате. В деня на приготвянето на тортата го изваждате от фризера и оставяте да се размрази в хладилника.
1.  Жълтъците, захарта, лимоновата кора и сокът се смесват в тенджера с дебело дъно.Загряват на тих огън при непрекъснато бъркане, докато кремът се сгъсти и лъжицата остава следа при бъркането. Сваля се от огъня и се добавя на порции студеното масло. Кремът се разбърква непрекъснато, докато поеме цялото количество масло. Разсипва се в плосък съд и се покрива със свежо фолио. Оставя се на студено.

След това се изпича блатът.
2. Фурната се загрява на 170 С. Форма с диаметър 20 см се намазва с масло и поръсва с брашно.
3.Яйцата, лимоновата кора и захарта се разбиват на гъст бледожълт крем. Добавя се на струйка олиото с непрекъснато разбиване. Накрая се добавя преситеното брашно с бакпулвера, содата и солта. Бърка се до еднородна смес.
4. Блатът се пече около 45 - 50 минути до суха клечка.
5. Изважда се от формата след 15 - 20 минути и се охлажда напълно на решетка.

6. Докато блатът се пече се приготвя боровинковият сос. В малка тенджерка се слагат всички продукти без меда. Загряват се, докато омекнат боровинките и течността леко се редуцира. След като се свали от огъня се добавя меда, разбърква се и се оставя настрани.

7. Приготвя се маскрапоне кремът. Сметаната се разбива на пухкав крем. Оставя се настрани. Маскарпонето се разбива и към него се прибавя охладеният и стегнат лимонов крем***. Разбива се до еднородна смес. Към него се прибавя, като се разбърква с шпатула разбитата сметана.
8. Сглобяваме тортата. Блатът се разрязва хоризонтално с остър нож. Едната половина се поставя в чинията за сервиране. Намазва се с половината лимоново- маскрапонен крем. Полива се с охладеният боровинков сос. нареждат се свежи боровинки и част от къпините. Поставя се отгоре другата половина от блата. Полива се с останалия боровинков сос. Намазва се отгоре с останалия крем. Тортата се украсява с останалите боровинки и къпини. Оставя се в хладилника за 2-3 часа. Преди поднасяне се украсява с дивите цветя.

*** Аз исках да усещам отчетливо отделен слой от лимоновия крем. Затова при мен подреждането е следното(отдолу нагоре) :



 блат,
лимонов крем (сложих половината от количеството, а останалата част прибавих към маскарпонено сметановия крем),
плодове,
маскарпоне+лимонов крем,
боровинков сос,
блат,
боровинков сос,
плодове
маскарпоне+ лимонов крем
плодове и цветя

Тортата трябва да престои от 6 до 12 часа в хладилник за да се обединят вкусовете, блатовете поемат влага от крема, боровинковият сос оцветява в приятни нюанси крема и блата. Цветята се добавят към украсата малко преди поднасяне. Докато тортата стои в хладилника, те също могат да бъдат там - в кутийка с капак, в която може да поставите влажна кухненска хартия.






                                                                Весело и интересно лято!

понеделник, 26 юни 2017 г.

Веган шоколадов сладкиш с череши - Vegan Chocolate Cake with Cherries





Когато дълго време не пиша тук, се чудя откъде да започна - също, когато не си се виждал с някого дълго време. Дните на лятото, дълги, а се нижат толкова бързо, усещам ги по сменящите се аромати. Все още намирам цъфнал бъз, изсушила съм достатъчно, затворила съм сиропи, които етикирани, са вече в мазата. Имам лимонадки в хладилника и с последните открити цветове поддържам наличността :). Храстите с ароматните рози са вече мълчаливи, и за тях ми напомнят студените лимонади в хладилника и бурканчетата със сладко, които чакат  своя ред за етикетчета. Сега целият град е в приятна омая от сладостния аромат на цъфтящите липи. Сутрин в 5 часа, когато по-голямата част от шумния град спи е почти приказно - птичките пеят и целият град ухае, ухае. Дните минават по следите на зрелите плодове - ягоди, череши, малини, касис, вишни, черници - от едната градина в другата, от едното село в другото. Пътищата ми са оцветени в нюанси на зеленото от тъмно наситено на слънчогледите и маточината, през по-светлите раирани нюанси на царевицата до светло зелените с дантелени краища на прецъфтялата рапица. Редуват се с позлатяващите се пшенични ниви и приказно лилавите багри на лавандулените поля. Погледът ти започва от красива пъстроцветна броеница от макове, дива салвия, ралица, подрумчета, метличини, прелива в близката нива и се простира  чак до безкрайния хоризонт изтъкан от зелено, златно, лавандулено. В едната посока посрещам изгрева, в другата бакърения залез.
Основната ни храна са плодовете и различни  зеленчуци, които събирам от градината. Предпочитаме ги сурови. Случва се да сготвя супа или да гриловам, приготвям и десерти - основно сладоледи, или бързи печива, според това какво искаме да опитаме и каквото пожелае детето :) , което в момента чете за изпит(знаете как е). Освен това приготвям и зимнина.Предпочитам да замразявам, но фризерът има капацитет, не можем да вземем друг, защото и жилището и то не е разтегливо. Приготвям сладка, ако могат да се нарекат така, поради силно редуцираното количество захар, което използвам. Друг предпочитан начин за съхраняване на плодове и зеленчуци е сушенето. Сдобих се с нова сушилня/дехидрататор и двата уреда почти не спират- билки, плодове, гъби, подправки. Често снимам, но работата по снимките е само да ги сваля в диска и да подредя в папки. Не ми липсва желание, но часовете в денонощието са малко и не съм се научила още да не спя. И организация имам.Тревите в градините обаче също се организират, особено след дъждовете и се налага да помагам на бобовете, доматите, босилека, салатите, и всичко което съм засадила да се справят с инвазията на нежеланите от мен.
Докато все още има череши и имам усещането от вкуса на този шоколадов сладкиш искам да го споделя тук. Лек, бърз за приготвяне, с малко захар,(може да се замени със стевия и дори да се пропусне), без животински продукти. Вече сте видели снимката и сигурно ви е направило впечатление по-тъмната поръска отгоре. Вероятно мислите, че е тъмна пудра захар. Пробвала съм и с такава, дори имам у дома. Харесвам сладкиши с поръсена пудра отгоре, някак по-завършени и апетитни ми изглеждат. В стремежа да редуцирам захарта търсих вариант хем да има поръска отгоре, хем да не е захар. Радвам се, от хрумването, което ми дойде. Вижте в продуктите по-долу.  Рецептата е многократно изпробвана предимно в мъфини , пекла съм и торта.

Новото е, че използвах пълнозърнесто брашно от спелта. Доволна съм от резултата. За състава и качествата на спелтата може да прочетете тук.

Продукти:

* 190 г пълнозърнесто брашно от спелта Perun
* 50 г какао
* 50 г кокосова захар
* 1 ч.л. бакпулвер
* 1/2 ч.л. сода
* 280 мл растително мляко
* 60 мл олио
* 2 с.л. оцет
* 1 ч.л. бадемов екстракт
* 1 ч.л. ванилов екстракт
* 300 г череши, почистени от костилките***
* 2-3 с.л. счукани какаови зърна
* 1 с.л. мескит на прах - за поръсване, по желание


Черешите, които използвах са месести, сладки. Може да използвате и замразени или да замените с вишни.




Начин на приготвяне:

1. Поставете решетката на фурната на най-долното ниво. Загрейте фурната на 170 С.
2. Намажете формата с кокосово масло и поръсете с брашно. Оставете настрана.
3. Пресейте заедно брашното, какаото, содата, солта и бакпулвера. Поставете в купа и добаветет захарта, ако използвате. В случай, че замените с течна стевия, добавете я към течните съставки.
4. В друга купа смесете всички течни съставки.Разбийте, може с вилица или обикновена тел до хомогенна смес. Добавете сухата смес и разбъркайте до гладка еднородна смес. За по-бързо може да използвате миксер, но става и с вилица. Уверете се, че няма неравности и неусвоено брашно. Поставете сместа във формата за печене. Добавете черешите, като поръсвате по няколко. Една част натиснете навътре в тестото.



Накрая поръсете с какаовите зърна. Печете до суха клечка. Готовото печиво леко се отделя от стените на съда, както е на снимката по-долу. Проверете след 20-25 минути. По клечката не бива да има залепнали трохи. Не печете повече от необходимо за да не стане сух сладкиша.
5. Извадете от фурната и оставете да се охлади за около 15-20 минути във формата.



След това извадете сладкиша и поставете на решетка за окончателно охлаждане. Поръсете с мескит на прах, поставен в сито или цедка за чай.








Сладкишът е с шоколадов вкус, с приятна мека текстура. Опитайте го.


сряда, 7 юни 2017 г.

Веган чили кон карне - Vegan Chili con Carne


Опитвали ли стечили кон карне ( Chili con Carne )? В буквален превод от испански означава " чили с месо ". Моето предложение днес е без месо. На испански би звучало  Chili sin Carne Ястието е възникнало по време на испанската инвазия в Америка. Испанските завоеватели носели блокчета от сушено телешко месо, сушени люти чушки и сол.  Популярна местна храна, бил зрелият фасул. Постепенно испанците започнали да добавят към ястието от тези блокчета зрелият фасул. Така се появил и първият вариант на това ястие. Чили кон карне става популярно в испаноговорящите територии на Америка, включително Тексас. След включването на Тексас 1845 година към САЩ, ястието става  популярно в цяла Америка. Естествено с времето рецептата се променя, добавят се домати, сушеното месо се заменя с прясно - кайма или кълцано, добавя се фасул, като най-популярния е червения. Освен сухи люти чушки се използват още подправки - риган, мащерка, канела, различни видове пипер, индийско орехче. На много места слагат и какао или тъмен шоколад малко преди сервиране.


Ако не сте опитвали това световно известно ястие, разбрахте че основните съставки са люти чушки и смляно месо.Останалите са - червен боб, лук, чесън, червен пипер, домати. Подправките, които придават цвят и живот на това ястие са кимион, канела, дафинов лист, червен пипер, риган, кориандър, и чили. Колко огнено ще го направите зависи от вашия вкус. Приготвяла съм няколко пъти като съм подбирала подправките на вкус, този път използвах готовата смес от подправки на Spizing. В картонения плик има три пликчета, списък с всички продукти, които са необходими  и рецепта как стъпка по стъпка да сготвите неустоимото ястие. Преди поднасяне се поръсва с пресен кориандър, опитах, но и този път не успях да го харесам. И тази година упорито засях лехичка с кориандър и явно само ще се любувам на цветовете му, но не и на вкуса и най-вече на аромата. Замених с пресен магданоз, на снимките липсва, но в чинийките, които хапнахме имаше щедро количество. Чили кон карне може да поднесете със заквасена сметана, ориз басмати, тортиля, начос или гуакамоле. Ние предпочетохме импровизирана салата с домати, тученица, червен лук и авокадо. И ако още се чудите с какво замених каймата веднага казвам - използвах  пшенични гранули   на La Garone


Ето и продуктите за моето Chili sin Carne :)


    Продукти: 

* 150 г пшеничен гранулат La Garone
* около 
* 1 глава лук
* 5 скилидки чесън
* 1 или две люти чушки по желание
* 2 големи домата - на кубчета(може и консерва 400 мл)
* 250 мл червено вино
* 2 с.л. доматено пюре ( сгъстен концентрат)
* 1 или 2 по-малки червени пипера
* 800 г консерва червен боб
* 5-6 с.л. олио
* магданоз за поръсване ( ако предпочитате кориандър)
* сол
* 1-2 с.л. натурално какао- по желание
* комплект подправки Chili Con Carne



Начин на приготвяне:

1. Залейте пшеничния гранулат с горещия бульон или вода. Разбъркайте или покрийте с капак за около 10-15 минути. 
2. Нарежете ситно лука, чесъна и лютите чушки, ако използвате. Отделно нарежете и червеният пипер.
2. В тенджера с дебело дъно загрейте на средно силен огън олиото и добавете подправките от плик №1(канела, кимион и дафинов лист) Бъркайте не повече от минута.
3. Добавете лука. Задушете на средна температура около 10 минути.
4. Добавете чесъна и лютите чушки, разбъркайте около минута и добавете  каймата(гранулата, предварително накисната  в моя случай) .Засилете огъня.Разбъркайте около 5-6  минути.
5. Сложете подправките от пакетче №2  и третото пакетче (чили), ако обичате люто. Към края на готвенето опитах готовото ястие и добавих още чили, но ние у дома хапваме по-люто. Ако не е достатъчно люто винаги може да добавите още или да хапвате с люта чушка допълнително.
6. Добавете виното и оставете да поври 2-3 минути.
7. Добавете доматеното  пюре(редукция), разбъркайте. След 2-3 минути добавете нарязаните домати, нарязания червен пипер, зрелият червен фасул, малко сол, ако сте използвали вода, а не бульон.Захлупете и оставете да къкри на слаб огън около час. Може да разбъркате един два пъти, уверете се, че не се е захванало за дъното. Изборът на тенджера с дебело дъно в случая наистина е важен.
8. Накрая поръсете какаото или настърган черен шоколад по желание, разбъркайте. Поръсете и поднесете с прясно нарязан магданоз или кориандър.

Сервирайте с ориз басмати, тортили, начос или гуакамоле. Подходяща компания е и чаша червено вино.

Ястието е много вкусно и  на другия ден, след загряване. Подходящо и за замразяване. 



сряда, 3 май 2017 г.

Пролетна зелена салата с диворастящи треви и цветя - Spring Green Salad with Wild Herbs and Flowers



Пролетта категорично е тук.  Днес ви предлагам една празнична пролетна салата. Празник за сетивата и здравето. Всички растения, които съм използвала са достъпни, буквално ни заобикалят, чакат само да ги погледнете. Е, не от кварталната градинка, но в гората, планината или градината на село. Моите са от там.


Няма да се впускам в разсъждения за глобалното замърсяване на града, въздуха, планетата като цяло, няма да пиша био и т.н. Всеки сам според разбиранията си ще потърси чисти места, откъдето да си набере зелените съставки. В магазина няма да ги откриете. Чувствайте се поканени да отидете в гората, да се движите. Птиците ще пеят за вас, слънцето ще ви гали с лъчите си,  зелените аромати ще ви изпълнят със свежест, ще съберете вкусни и полезни листа за празничната салата.





  ...Дааа-а, знам, в горите дебнат едни малки, почти незабележими кръвопийци - кърлежите. Падат от дърветата, промъкват се в дрехите..., но с подходящо облекло, репеленти, изтърсване на дрехите след разходката, оглеждане на тялото можем да се справим с тях. Насладата и ползите от разходката са много повече от евентуалните неприятности.



Ето какво сложих аз в нашата салата. Разбира се всичко е на вкус и количествата са ориентировъчни.



Продукти:

* връзка репички
* 10-15 листа левурда ( Allium ursinum L.)
* връзка листа глухарче (Taraxacum officinale)
* 100-120 г бейби спанак
* шепа млади листа бял равнец (Ahillea millefolium L.)
* няколко стръка звездица (Stellaria media)
* десетина връхни стръка с цветове лъжичина ( Alliaria petiolata)
* шепа цветове див рожков (дървото на Юда) (Cercis siliquastrum)
* шепа теменужки
* шепа цветчета глухарчета
* шепа  цветчета люляк (Syringa)
* шепа цветчета парички ( Bellis perennis)
* лимонов сок
* авокадо или ядки по желание


Всички продукти се поставят в купа, поръсва се лимонов сок и зехтин. Вкусна, тонизираща, здравословна, цветна и свежа салата. Насладете се!



Преди да се отправите към гората искам да ви припомня за предстоящите годишни награди за кулинарни блогове. Моят блог е номиниран в две категории:

"Здравословни рецепти"  и  "Визуално пиршество"

Ако харесвате това, което представям тук и искате да ме подкрепите, може да го направите през следващите шест дни. Гласуването е до 10 май. Благодаря за подкрепата и вдъхновението, за хубавите думи и интереса, който проявявате! На 13 май ще бъдат обявени наградите - на журито и на публиката- това е вашият избор.

Ето как да гласувате:

Отваряте този линк- https://kulinarninagradi.com/

Най-отгоре има меню. Избирате бутонче ГЛАСУВАЙ.
Ако нямате регистрация по-надолу има възможност за регистрация - зелен надпис "натиснете тук"

След като имате регистрация пристъпвате към гласуването. Изброени са всички категории и съответно блоговете, които са номинирани. Избирате вашия любим в съответната категория и гласувате. Преминавате в следващата категория.

понеделник, 1 май 2017 г.

Безглутенова паста със смръчкули и глухарчета - Gluten Free Pasta with Morels and Dandelion


Водена от любопитство и желание да пробвам нови вкусове реших да приготвя безглутенова паста. Едни от обичаните в нашата къща ястия, са различни видове паста и особено с гъби. След поредната смръчкулотърсеща разходка се прибрахме уморени и гладни. Сетих се за пастата в шкафа и след няма и 20 минути хапнахме сладко, сладко. Обикновено не засичам време, но имаше гладници, които го направиха. Когато всички продукти са пред теб става бързо. В случая беше точно така - влетяхме с глухарчетата и гъбите, в шкафа имах паста, а в хладилника пресен, сочен магданоз - другото е ясно - варене, сотиране, пасиране - съответно на паста, гъби, песто и обядът беше готов много бързо.
 Ако имате проблеми с глутена или просто се чувствате по-добре, когато ядете безглутенови храни, тази паста е чудесен вариант за бързо и засищащо похапване. Гъбите може да смените според вкуса си или наличните. У нас тези дни са тези.

Продукти:
за 2 порции

* 250 г безглутенова паста ( елда, царевица-  La Garone)
* 200 г смръчкули
* 3 с.л. олио
* 1/2 ч.л. сол
* черен пипер
* цветове глухарчета - измити
* прясно приготвено песто от листа глухарчета и магданоз


Пастата се пуска във вряща подсолена вода. След петата минута пробвайте и варете до желаната от вас степен на готовност. Аз обичам да е леко твърда, с по-плътна текстура или да използвам популярния автентичен израз al dente.
През това време сотирайте гъбите с трите лъжици олио ( ако не държите  ястието да е веган, използвайте гхи или краве масло) Когато гъбите са готови, поръсете солта и черния пипер. Разбъркайте.
Отцедете по-голямата част от водата, където е вряла пастата, добавете готовите гъби и разбъркайте. Поставете в чинии(най-добре предварително затоплени), добавете цветовете глухарче. Поднесете с прясно приготвено песто.



събота, 29 април 2017 г.

Сотирани гъби смръчкули - Sauteed Morel Mushrooms


Ще започна с една семпла рецепта за приготвяне на тези вкусни гъби - смръчкулите. Този начин за приготвяне е широко популярен за приготвяне на голяма част от гъбите изобщо, разбира се не само те се приготвят с тази техника. Сотирането представлява кратко готвене в малко количество мазнина, загрята от  средна към висока температура. За предпочитане е в плосък съд с дебело дъно например тиган. Важно е да  всички продукти в тигана да са разположени на един ред, да могат да се разбъркват, обръщат и да има място между тях.
Сотираните гъби могат да се хапват веднага, но могат да се влагат в салати, сандвичи, паста, пици, ризото, омлети, фритати, кишове, тарти. Точно затова започвам с тази рецепта. По- нататък в някои от рецептите ще използвам тази рецепта за основа.

Вече сте набрали тези чудни гъби.Прегледали сте ги и знаете, че сред тях няма отровни гъби. Първият и най-бърз, универсален начин да ги опитате е да сотирате с масло или предпочитана от вас мазнина, която издържа на висока температура.


  Започваме с почистването на гъбите. Виждате, че шапчиците им са като миниатюрни кутийки, затова първо потупваме нежно гъбите, за да изпадат грубите частици пръст, клонки, листа и някои буболечки. Отрязваме пънчетата, там където са покрити с  пръст.  Гъбите могат да пренощуват на открито, проветриво място, разстлани върху кърпа, хартия или дървена повърхност. Някои буболечки използват момента за да си отидат, но не бива да разчитате на това.



След това накисваме в хладка вода, с щипка две сол за около 10-15 минути, разбъркваме ги внимателно, завъртаме ги Целта е да ги измием от всички страни. Изваждаме гъбите, изхвърляме водата и повтаряме това още 2-3 пъти, докато на дъното на купата няма частици пръст, пясък, листа и т.н.


Изваждаме и поставяме върху кухненска хартия или чиста кърпа да  се отцедят и подсушат.


Нарязвате на половина или на четвъртини, по-големите гъби.


Стигаме до приготвянето им:

Продукти:

* 200 г смръчкули
* 50 г гхи/масло/олио
* щедра щипка прясно смлян черен пипер
* 1-2 скилидки чесън
* щипка сол

Поставяте в загретия тиган маслото/олиото, скилидките чесън и гъбите. Готвите, като често бъркате и обръщате гъбите около 5-6 минути. Поръсвате със сол и черен пипер, разбърквате и сервирате.


понеделник, 24 април 2017 г.

Смръчкулите - Morels



Смръчкулите, тези редки, неуловими восъчни принцеси.



Всяка година очаквам с нетърпение април. След първия звън на кокичето изпод мартенския сняг, след огнените пламъчета на минзухарите и дъхавите виолетови поляни, топлите слънчеви милувки събуждат сливите, японските вишни, крушите, черешите, отразяват се в златните форзиции, превръщат всяко ябълково и прасковено дръвче в розови облачета, разтварят чашките на лалетата.  Неразлистените все още гори са обримчени в гъста дантела от цъфнали трънки. Вятърът развява косите, превръща пшеничните ниви в зелено море, обвива с ароматен воал, гали и подканя с милувка неразцъфналите още люляци. Вървиш, а сякаш летиш, на вълшебно килимче в цялата тази омая. През април се появяват за кратко ( 2-3 седмици) и мистериозните, красиви, редки и вкусни смръчкули. Наричам ги восъчни принцеси.. Стройни, шапчиците им са като восъчни килийки. Рядко срещани, появяват се само за 2-3 седмици през март/април/май-зависи от надморската височина, температурите и дъждовете. Не са ли принцеси?
Тази година април е доста хладен, дъждовен, а при нас и ветровит. В нашия край сме свикнали с априлските ветрове, не онези леки, гальовни, като воал, каквито обичаме и очакваме през пролетта, а студени, бръснещи, събарящи саксии и чупещи клони. Но ветровете доведоха облаци с дъжд, след него се показа слънце, стопли шумата в гората и се появиха восъчните принцеси. Звучи като приказка, но и преживяването си е приказно.  Царството на гъбите  е приказно. И като всяко царство има правила, които трябва да се изучават и спазват. Те населяват почва, вода, въздух и други организми. Познати са около 100 000 и се предполага, че има още около  200 000 неоткрити и  неизучени. Многообразие от цветове, форми, местообитание, състав и свойства. Те са навсякъде около нас. Благодарение на някои от тях приготвяме хляб, вино, ферментираме зеленчуци и др.   От едни искаме да се отървем - тези в банята, тези по ноктите на краката, други са необходими за да се чувстват добре любимите ни орхидеи, има и такива, които искаме да се научим да отглеждаме. От тези последните са и смръчкулите. Учени правят опити за контролираното им отглеждане, защото освен своенравни - не е открита зависимост между местата, където се намират, растителността, около която се появяват, са и полезни за здравето.
  Ако обичате разходките в гората, по това време на годината, може да попаднете на тези редки гъби. Добре е да се подготвите. Освен с добри обувки и подходящи дрехи, ако ще търсите/събирате гъби , носете торбичка или кошница, това ще спомогне гъбите да разпространяват спорите си. Помислете, догодина пак ще искате да отидете там. Желателно е да се запознаете с гъбите, които се срещат по това време, да разгледате как изглеждат и техните неядливи двойници, подробно да се запознаете с всички белези на едните и другите. Ако се колебаете за дадена гъба дали е ядлива, по-добре не я берете. Ако се изкушите и скъсате гъба, която не познавате, дръжте я отделно от другите гъби. Трябва да се има предвид, че дори ядливи гъби, могат да предизвикат алергии или натравяния, ако почвата, където са израснали е била замърсена с химикали. Има гъби, които не бива да се консумират с алкохол, други за които се препоръчва определен начин на обработка. Запознайте се обстойно.

Да се върнем на смръчкулата (Morchella esculenta).
Тук може да прочете и научите за комплекса от видовете смръчкули и да видите снимки на гъби, които са от същото семейство, но са отровни. Описани са разликите.
 Добре е да се запознаете с правилния начин за бране на гъби. Относно събирането им има много теории как  правилно да се събират гъби.  Прочетете тези кратки и обосновани от специалисти правила. Спазването им няма да унищожи гъбите в даден хабитат. Когато търсите информация, добре е да се спирате на специализирани книги/сайтове. В случая ще цитирам отново manatarka.org , защото там пишат компетентни хора,  професионалисти в микологията.


Продължавам с моята пролетна и вълнуваща разходка.  Гората, в която открихме смръчкулите е широколистна с преобладаващи дървета ясен, бряст, дъб и много храсти . Цветовете на смръчкулите варират в бежовата гама и са трудни за забелязване. Ето така изглежда ланшната шума, по която стъпвате. Забелязвате ли смръчкулата? Вероятно бързо ще я забележите, след като вече видяхте няколко снимки в едър план. Но ако никога не сте виждали гъбата в природата е възможно да я пропуснете.


Ако се наведете ще я видите.



Когато намерите една, почти винаги, близо до нея може да откриете и други.


Рядко се срещат група израснали една до друга.


Повечето са скрити и трудно забележими дори и на сантиметри от вас.


Макар и по-рядко се срещат млечно карамелени като тази.


Дори и да не намерите гъби, разходката във влажната гора е много приятна. Ще се насладите на птичите песни - любовни, свиващи дом или просто празнуващи пролетта, на потракването на кълвачите, при късмет дори ще го видите в действие. Може да наберете лъжичина, глухарчета, коприва и други билки, нежни листа от липа за сарми. Гората няма да ви изпрати с празни ръце, а ние се отблагодаряваме, като я оставим чиста.


Извън гората - обширни поляни с овчарска торбичка.



 След прибиринето следва да се погрижите за набраните гъби. Случвало се е да замразявам, като предварително бланширам и отцеждам добре. Предпочитам обаче да ги суша. Заемат по-малко място и след 30 минутно накисване са готови за готвене.


Разнообразните нюанси на смръчкулите.



 и вече сухи ..



Както и да решите да съхраните трябва да почистите. Изтърсете внимателно всяка гъба като нежно я потупвате за да опадат буболечки, малки частици клончета, листа. Разрежете всяка гъба, шапката и пънчето са кухи, това е и един от отличителните  белези на смръчкулите в сравнение с неядливите им двойници. Ако сте прочели линковете, които съм дала по-горе, вече знаете това.



В тези кухини много често се крият буболечки. С фина четка ги изваждате. Ние ги пуснахме навън.



Не мийте гъбите. Не съм пропуснала да напиша и за всеки случай пиша за да е ясно - не ги мийте, преди сушене! Така ще затрудните и удължите сушенето им. При всички случаи смръчкулите не се консумират сурови, а готвени.

Тук ще поставям линкове към всички рецепти, в които използвам смръчкули. Първата ще е утре. 

Ето и първата рецепта.

Сотирани гъби смръчкули - Sauteed morel mushrooms




Безглутенова паста със смръчкули и глухарчета - Gluten Free Pasta with Morels and Dandelion